12 закупени изтребителя и Париж осигурява шенгенско лято за Хърватия
С окончателното решение, очаквано през юни, Загреб изпреварва България и Румъния, които влязоха в Европейски Съюз 6 години по-рано
Съветът на Европейски Съюз най-сетне се съгласи, че Хърватия към този момент дава отговор на всички критерии за присъединение към безграничния и безпаспортен Шенген. Позицията на съвета по правораздаване и вътрешни работи, формиран от министри от всички членки, е авансово изискване за присъединението на страната към зоната. Този предстоящ с години миг се отлагаше поради противоречие на Франция, а в последна сметка точно Париж ще бъде този, който ще вкара Загреб в Шенген. А по-късно - и в еврозоната.
Новината при започване на декември заяви вътрешният министър на Словения Алеш Хойс от името на ротационното председателство на съвета. Той изрази очакване бързо да последват идващите крачки. Това ще бъде от изгода за жителите на Словения и на Хърватия. Границата сред двете страни ще падне, когато Хърватия бъде призната в Шенген, добави Хойс.
Безграничното пространство в сърцето на Европа е най-голямата зона за свободно движение в света
Тя се състои от 26 европейски страни с към 420 млн. поданици. Зоната включва 22 от членките на Европейски Съюз - всички като се изключи България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия. Обхваща и четири страни отвън Европейски Съюз - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са асоциирани страни.
Процедурата за оценка на Загреб започва през юни 2016 година и завърши 2019 година, откакто Европейската комисия удостовери, че Хърватия дава отговор на всички механически условия за влизане в Шенген. С решението на съвета Хърватия, влезнала в съюза през 2013 година, изпреварва Румъния и България, които са членки на Европейски Съюз от 2007 година, само че макар многочислените уверения от евроинституциите, че всички критерии са изпълнени още през 2011 година, процедурата за тях буксува.
Много страни показват опасения за върховенството на закона в трите страни. Държава, която желае да бъде част от Шенгенското пространство, би трябвало да може да ползва напълно Шенгенския кодекс и да управлява изцяло сухопътните, морските и въздушните граници на Европейски Съюз.
След решението на Съвета по правораздаване и вътрешни работи, топката отива в Европарламента, където ще се организира спор и гласоподаване по тематиката. След това въпросът се връща в Съвета на Европейски Съюз на равнище министри, където би трябвало да се вземе окончателното решение за премахването на граничния надзор. За приемането на една страна в Шенген е належащо единодушието на всички страни-членки на Европейски Съюз.
Хърватският вътрешен министър Давор Божинович изрази вяра, че процедурите в Екологичен потенциал ще приключат и окончателното гласоподаване ще се случи по време на френското председателство, което ще продължи сред 1 януари и 30 юни следващата година.
Такъв е и проектът на хърватския министър председател Андрей Пленкович - Париж да удари едно рамо.
Доскоро очакванията за френска поддръжка щяха да бъдат напразни, само че през днешния ден те не наподобяват толкоз изненадващи поради инвестицията, която Загреб направи. В края на ноември Хърватия подписа контракт за покупка от Франция на ескадрила от 12 изтребителя “Рафал ” на стойност 1 милиарда евро. На церемонията френският президент Еманюел Макрон благодари на Хърватия, че “винаги е бил същински и явен сътрудник ” и непосредствено съобщи, че поддържа напъните на страната да се причисли към Шенген, като ще работи за това, когато поеме председателството на съвета от 2022 година
Сътрудничеството на Загреб и Париж в региона на защитата и сигурността е един тип политически обвързана търговия, макар че никой в Загреб или в Париж няма да го удостовери. Такава търговия сама по себе си не е нещо неприятно, като се има поради, че е много постоянно срещана в европейската политика.
В проекта на премиера Пленкович обаче има огромни неизвестности, които може да усложнят реализацията му. Големият въпрос е дали френската поддръжка за Хърватия ще бъде задоволителна, тъй като доста членове не са склонни да уголемяват Шенген. В Берлин - другата водеща мощ в Европейски Съюз, има промяна на ръководещите след напускането на дългогодишната канцлерка Ангела Меркел. В съдружното съглашение на новата власт има едно изречение, което мощно тормози Загреб (виж в карето). Колебание имат и нидерландците - обичайни спирачки за разширението, макар че министър председателят Марк Рюте и Еманюел Макрон са от една и съща политическа група на европейско равнище.
Доскоро както Нидерландия, по този начин и Франция твърдо не подкрепяха приемане на нови членки в Шенген заради “загриженост за върховенството на закона ”.
Малко след покупката на изтребителите за 1 милиарда евро реториката на Париж към Загреб се промени. Макрон разгласи, че поддържа упоритостта на Хърватия освен за Шенген, само че и за еврозоната.
Очаква се на 1 януари 2023 година Хърватия да размени куната с единната европейска валута и по този начин изцяло евроинтегрирана, да отпразнува десетата годишнина от пълноправното участие в Европейски Съюз. Пълна поддръжка за влизането на Хърватия в еврозоната - група от 19 страни с пазар от 340 млн. души, бе предоставена от основни институции като Еврокомисията, Европейската централна банка и Еврогрупата, която се състои от всички членове на еврозоната.
Но преди еврото на дневен ред е Шенген.
Планът на Пленкович може и да се провали, само че реализирането му сигурно би представлявало най-големия политически успех на хърватския министър председател. Точно както неговият неуспех би означавал тежко проваляне.
“Ние освен изпълнихме изискванията, когато става дума за критерии и всичко обвързвано с Шенген. Но сме и част от тези страни - членки на Европейски Съюз, които са доста дейни в шенгенската промяна и това бе прието от всички страни. Сигурен съм, че Хърватия ще бъде подготвена за всички нови IT и други системи за продан на данни за сигурност, които ще последват след приключването на пакета за промени на Шенген ”, сподели хърватският вътрешен министър Давор Божинович. Скоро хърватските жители освен ще бъдат освободени от визи за Съединени американски щати, само че и ще могат и да вземат участие в програмата Global Entry - най-опростената процедура, когато кацнат в Ню Йорк, Лос Анджелис, похвали се Божинович.
Съветът на Европейски Съюз най-сетне се съгласи, че Хърватия към този момент дава отговор на всички критерии за присъединение към безграничния и безпаспортен Шенген. Позицията на съвета по правораздаване и вътрешни работи, формиран от министри от всички членки, е авансово изискване за присъединението на страната към зоната. Този предстоящ с години миг се отлагаше поради противоречие на Франция, а в последна сметка точно Париж ще бъде този, който ще вкара Загреб в Шенген. А по-късно - и в еврозоната.
Новината при започване на декември заяви вътрешният министър на Словения Алеш Хойс от името на ротационното председателство на съвета. Той изрази очакване бързо да последват идващите крачки. Това ще бъде от изгода за жителите на Словения и на Хърватия. Границата сред двете страни ще падне, когато Хърватия бъде призната в Шенген, добави Хойс.
Безграничното пространство в сърцето на Европа е най-голямата зона за свободно движение в света
Тя се състои от 26 европейски страни с към 420 млн. поданици. Зоната включва 22 от членките на Европейски Съюз - всички като се изключи България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия. Обхваща и четири страни отвън Европейски Съюз - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са асоциирани страни.
Процедурата за оценка на Загреб започва през юни 2016 година и завърши 2019 година, откакто Европейската комисия удостовери, че Хърватия дава отговор на всички механически условия за влизане в Шенген. С решението на съвета Хърватия, влезнала в съюза през 2013 година, изпреварва Румъния и България, които са членки на Европейски Съюз от 2007 година, само че макар многочислените уверения от евроинституциите, че всички критерии са изпълнени още през 2011 година, процедурата за тях буксува.
Много страни показват опасения за върховенството на закона в трите страни. Държава, която желае да бъде част от Шенгенското пространство, би трябвало да може да ползва напълно Шенгенския кодекс и да управлява изцяло сухопътните, морските и въздушните граници на Европейски Съюз.
След решението на Съвета по правораздаване и вътрешни работи, топката отива в Европарламента, където ще се организира спор и гласоподаване по тематиката. След това въпросът се връща в Съвета на Европейски Съюз на равнище министри, където би трябвало да се вземе окончателното решение за премахването на граничния надзор. За приемането на една страна в Шенген е належащо единодушието на всички страни-членки на Европейски Съюз.
Хърватският вътрешен министър Давор Божинович изрази вяра, че процедурите в Екологичен потенциал ще приключат и окончателното гласоподаване ще се случи по време на френското председателство, което ще продължи сред 1 януари и 30 юни следващата година.
Такъв е и проектът на хърватския министър председател Андрей Пленкович - Париж да удари едно рамо.
Доскоро очакванията за френска поддръжка щяха да бъдат напразни, само че през днешния ден те не наподобяват толкоз изненадващи поради инвестицията, която Загреб направи. В края на ноември Хърватия подписа контракт за покупка от Франция на ескадрила от 12 изтребителя “Рафал ” на стойност 1 милиарда евро. На церемонията френският президент Еманюел Макрон благодари на Хърватия, че “винаги е бил същински и явен сътрудник ” и непосредствено съобщи, че поддържа напъните на страната да се причисли към Шенген, като ще работи за това, когато поеме председателството на съвета от 2022 година
Сътрудничеството на Загреб и Париж в региона на защитата и сигурността е един тип политически обвързана търговия, макар че никой в Загреб или в Париж няма да го удостовери. Такава търговия сама по себе си не е нещо неприятно, като се има поради, че е много постоянно срещана в европейската политика.
В проекта на премиера Пленкович обаче има огромни неизвестности, които може да усложнят реализацията му. Големият въпрос е дали френската поддръжка за Хърватия ще бъде задоволителна, тъй като доста членове не са склонни да уголемяват Шенген. В Берлин - другата водеща мощ в Европейски Съюз, има промяна на ръководещите след напускането на дългогодишната канцлерка Ангела Меркел. В съдружното съглашение на новата власт има едно изречение, което мощно тормози Загреб (виж в карето). Колебание имат и нидерландците - обичайни спирачки за разширението, макар че министър председателят Марк Рюте и Еманюел Макрон са от една и съща политическа група на европейско равнище.
Доскоро както Нидерландия, по този начин и Франция твърдо не подкрепяха приемане на нови членки в Шенген заради “загриженост за върховенството на закона ”.
Малко след покупката на изтребителите за 1 милиарда евро реториката на Париж към Загреб се промени. Макрон разгласи, че поддържа упоритостта на Хърватия освен за Шенген, само че и за еврозоната.
Очаква се на 1 януари 2023 година Хърватия да размени куната с единната европейска валута и по този начин изцяло евроинтегрирана, да отпразнува десетата годишнина от пълноправното участие в Европейски Съюз. Пълна поддръжка за влизането на Хърватия в еврозоната - група от 19 страни с пазар от 340 млн. души, бе предоставена от основни институции като Еврокомисията, Европейската централна банка и Еврогрупата, която се състои от всички членове на еврозоната.
Но преди еврото на дневен ред е Шенген.
Планът на Пленкович може и да се провали, само че реализирането му сигурно би представлявало най-големия политически успех на хърватския министър председател. Точно както неговият неуспех би означавал тежко проваляне.
“Ние освен изпълнихме изискванията, когато става дума за критерии и всичко обвързвано с Шенген. Но сме и част от тези страни - членки на Европейски Съюз, които са доста дейни в шенгенската промяна и това бе прието от всички страни. Сигурен съм, че Хърватия ще бъде подготвена за всички нови IT и други системи за продан на данни за сигурност, които ще последват след приключването на пакета за промени на Шенген ”, сподели хърватският вътрешен министър Давор Божинович. Скоро хърватските жители освен ще бъдат освободени от визи за Съединени американски щати, само че и ще могат и да вземат участие в програмата Global Entry - най-опростената процедура, когато кацнат в Ню Йорк, Лос Анджелис, похвали се Божинович.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ